FUN

Животът не започва и не свършва с работата. Аз осъзнах тази истина сравнително късно, преди 10 години и по тази причина бих искал "да отворя очите" на тези от вас, които все още не са осъзнали, че "...животът не се мери с броя на вдишванията, които правим, а с моментите, които ни спират дъха" (или нещо такова).

Едно от нещата, които лично на мен ми доставя най-голямо удоволствие е контакта с природата. Изкачването на върхове, пътешествията и плановете за нови върхове и пътешествия могат да заредят положително всеки непредубеден човек.

Ръководен от това виждане ви предлагам богата палитра от впечатления (в текст и снимки), планове и полезна информация, за всеки, който се интересува или поне няма нищо против планинарството и пътешествията.

Рила

Рила е най-високата и една от най-красивите планини на Балканския полуостров. Достъпна е целогодишно (през зимата с добра екипировка) и е сравнително "дружелюбна" - зелена и водна, което е много важно за тези, които не обичат голите чукари и камънаците. На тези от вас, които искат да опознаят Рила бих препоръчал да започнат с района на Седемте рилски езера, а за феновете на нещо повече, горещо препоръчвам траверс през Мальовишкия дял, както и маршрута от хижа "Македония" до хижа "Рибни езера". Няколко са местата, които са ми "легнали" на сърцето в Рила. На първо място това е Калинския дял. Той е сравнително отдалечен от основните маршрути и по тази причина там е много спокойно, а природата е "божествена". Друго негово предимство е съчетанието на дивата планина с човешката амбиция да "пребори" природата. В Района на Калин се намира най-високия язовир у нас, както и остатъци от немската инженерна мисъл виж още...

Пирин

Пирин е любимата ми планина. Причина за това, може би е факта, че там за първи път се сблъсках с очарованието на планината. През лятото на 2000 година с големи трудности ме накараха да се кача на вр.Вихрен (първенеца на Пирин) и вече немогат да ме спрат. Пирин е доста по недружелюбен от останалите български планини - див и каменист. Тази му особеност го прави желано място за търсачите на по-екстремни преживявания. Трудно ми е да кажа кои са най-красивите места в Пирин (претендирам, че почти няма кътче от тази планина, което да не съм посетил) но въпреки, това ще си позволя да препоръчам на всеки да изкачи Вихрен (според мен откъм Кончето прилича на Еверест), да посети заслон Тевно езеро, района на вр. Синаница (Сини връх) и разбира се "гвоздея" на програмата - траверса от вр. Вихрен до хижа Яворов, през Кончето. виж още...

Родопи

Честно казано не си "падам" много по Родопите. Най-българската планина, според мнозина. Много ми "скучна". Безкрайни гори и заоблени баири, много кал (през пролетта) и дървосекачи. Не мога обаче да си изкривя душата и да не призная, че ако не търсиш екстремното в туризма, а красотата на спокойствието, Родопите са правилния избор. Особено ако си с Николай Нейков, който може да те заведе на такива изумително красиви места (каньони, пещери и т.н.), които изникват направо от нищото. виж още...

Стара планина

Най-близката до нас (свищовлии) планина и за това най-често посещавана. В Стара планина има за всекиго по нещо. Разляти хребети (Вежен) и стръмни, непристъпни канари (вр. Купена и района на х.Рай). Въпреки, че е по-ниска от Рила и Пирин, Стара планина е много коварна. Времето се променя бързо, а вятърът е най-често срещаното природно явление. Въпреки, че Балкана ми е близо, него го познавам най-слабо. Изобщо не съм стъпвал в западния дял, а там има какво да се види (вр. Ком, вр. Миджур и др.) и в източния (на изток от вр. Чумерна). На тези, които се чудят от къде да започнат да опознават Стара планина бих препоръчал три изходни пункта. От гр. Калофер за х. Рай и от там вр. Ботев (разбира се не в един ден), от с. Рибарица за х. Бенковски (една от най-хубава хижа в Стара планина) и от гр. Габрово за хижа Мазалат (мясото с най-величествената гледка в Стара планина). виж още...

Други планини

Апетитът идва с яденето. През 2001 година направихме първото си излизане от България с туристическа цел - планината Олимп (Гърция) с нейния първенец вр. Митикас (2 919 м.). Грозна планина, която си струва да бъде изкачена само за "слава". Втори в списъка беше вр. Молдовяно в Карпатите (най-високата планина на Румъния). В Карпатите прекарахме 3 дни и бяхме учудени от голямата й прилика с Рила. Там видях нещо, което не сам виждал никъде другаде (дори в Алпите) - пътят през Карпатите (Трансфагърашан). Нещо велико като пътно съоръжение. Препоръчвам на всеки, който има път през Румния с кола да мине от там. Следващия в списъка беше първенеца на Алпите - вр. Монблан. На него ще се спра специално в другата секция. Любовта към планината ни заведе в Словения с цел първенеца на Юлийските Алпи, вр. Триглав - 2822 метра. Изключително атрактивен връх, който е по силите само на сериозни планинари. Част от същата експедиция бе и вр. Гросглокнер, първенец на Австрия и мой първи нуеспешен опит за изкачване (изтегли файла в PDF). Логична стъпка бе и първенеца на Европа - вр. Елбрус. За съжаление той остава в плановете ми. Николай беше там и от него може да прочетете много интересни неща за експедицията и за самия връх (изтегли файла в PDF). Тук може да видите снимки и от най-високия връх в Южното полукълбо - Аконкагуа. През 2009 направихме прекрасен тур из Алпите - Гран Парадизо, Брайтхорн, Клайне Матерхорн, Монте Роза, Цумщайн и още няколко алпийски красавеца за да достигна до "върха" за момента - Хималаите (есента на 2010). Това обаче е тема за "дълъг разговор". Някога, когато ми остане време, ще пиша и за това.. виж още...

Монблан

Монблан е първото ми сериозно постижение. Тази експедиция направихме в далечната вече 2002 година. За тези, които проявяват по-голям интерес към първенеца на Алпите предлагам много интересен текст на един от най-големите планинари в България моя приятел Николай Нейков. В него ще намерите много полезна и интересна информация за експедицията ни и за красотите на Алпите (изтегли файла в PDF). виж още...